За нас

За нас

Какъвто и да е светът, умът винаги ще си задава въпроси. Знанието ще му отговаря, книгите ще захранват човешката духовност, а училището винаги ще бъде светът на младия човек и неговите възможности. Училището пренася през вековете родовата памет, националното самосъзнание и вековния опит на народа. Училището подготвя душите, за да покълне в тях семето на знанието, на словото и доброто дело. Училището е жив организъм, който има свое раждане, детство, разцвет, зрелост, старост…. Неговата история е споменът – една от най-скъпите човещини.
Какъвто и да е светът, умът винаги ще си задава въпроси. Знанието ще му отговаря, книгите ще захранват човешката духовност, а училището винаги ще бъде светът на младия човек и неговите възможности. Училището пренася през вековете родовата памет, националното самосъзнание и вековния опит на народа. Училището подготвя душите, за да покълне в тях семето на знанието, на словото и доброто дело. Училището е жив организъм, който има свое раждане, детство, разцвет, зрелост, старост…. Неговата история е споменът – една от най-скъпите човещини. Първи септември 1968 г. е началото на нашия училищен летопис -105 ученика в 3 паралелки ПТУ (Професионално-техническо училище) с 2-годишен срок на обучение прекрачват прага на тогавашното училище по зелено строителство. Първият директор е инж. Кузман Кузманов. Учениците с желание и усърдие се обучават в специалността „Монтьор и шофьор“. Съдбовност ли, сръчност ли нарочна или съзнателно дирене е събрала тук и първите учители: инж. К. Кузманов – Директор, Никола Бичаков – гл. счетоводител, Велка Андонова – секретар-касиер, Никола Владов – шофьор и учителите: инж. Шаул Бехар, Величка Чекаларова, Борислав Михайлов, Матей Матев, Кольо Колев, Стоян Караилански, Николай Найденов. Началото е трудно – битови проблеми, недостиг на класни стаи в чуждата сграда, липса на нагледни материали и инструменти . Само за 1 година, едва проходило, училището получава статут на СПТУ /Средно професионално техническо училище/ с 3-годишен срок на обучение и с 2 паралелки по специалността „Монтьор и водач на МПС „. При избора на име на училището между Рудолф Дизел, Лихачов и Гоце Делчев се спират на последното, подчинявайки професионалните мотиви на по-висши: патриотичните. За нуждите на обучението по практика построяват 3 работилници: дърводелна и механична, кабинет по машинно чертане и общотехнически дисциплини, шлосерство. Небивал романтичен порив вдъхновява учители и ученици, за да превърнат със своя труд в своя база ……бившите конюшни. От 2-та година започва и кормилната практика в парк „Лаута“. По същото време е определен терен за физкултурна площадка, който бързо е запълнен с баластров дренаж и асфалтиран. Първият учител по физическо възпитание е Данчо Даракчиев. Дворът на училището е уникален и остава ценно наследство от Училището по зелено строителство. Редки дървесни видове и храсти, събирани от цял свят, са оформени в красив парк. По онова време към училището има прилежаща посевна площ, която достига чак до сегашното училище „Пеньо Пенев“ Съвместното съжителство с училището по зелено строителство продължава 3 години. След него в сградата е настанено „Училище по фина механика“ и се налага двусменно обучение. Постепенно до 1977 г. паралелките СПТУ стават 6, а ПТУ – 3. От 1976 г. до 1980 г. сградата се дели с нов „съквартирант“: „Училището по строителна механизация“. Междувременно са въведени 2 ЖП паралелки по специалността „Помощник машинист'“ и „Гаров оператор“. Училището все повече се разраства и за това инж. Кузманов разширява материалната база, като създава 9 специализирани кабинета (от 24 до 32 кабинет) по ДВГ и конструкция на автомобила, ЖП специалностите и общотехническите дисциплини. Две нови работилници, построени в същия период по шлосерство и един кабинет по теория и практика на ел. градския транспорт обслужват тролейбусната специалност в училище. Радостна придобивка е построяването на покрит гараж, които приютява леките учебни автомобили. Инж. Кузманов е неуморим в строителната дейност и продължава да разширява материалната база на автонаправлението, изграждайки 7 нови работилници по ДВГ, конструкция на автомобила, ел.обзавеждане, диагностика и заваряване. Първите учители в тях са: Матей Матеев, Кольо Колев, Стоян Караилански, Димитър Живков, Георги Янакиев, Иван Григоров, Иван Каракушев, инж. Димитър Щерев, Иван. Ганчев, Иван Андреев, Минко Дюлгерски, Благовест Илинов, Костадин Горанов, Георги Хаджийски. За нужните на обучението по практика е изградена специална складова база, в която на стелажи са наредени всички необходими за автомобила части. По това време се изгражда и сервиз за учебни цели. В него с участието на майстори монтьори и наши ученици се извършват и външни услуги за граждани: техническо обслужване, диагностика, ремонт на автомобилите, заваръчни услуги, автомивка, тенекеджийство и др. първите учители в сервиза са: Димитър Димитров и Тодор Попов. Преподавателите по теория в училището са изключителни специалисти и всеотдайни учители, допринасящи за доброто име на училището: инж. Петър Щербин, инж. Рангел Зайков, инж. Емилия Златарева, инж. Евтим Кенански, инж. Генчо Матишев, инж. Йовка Гайдарова, инж. Димитър Кабаков, инж. Мария Стоянова, инж. Антоанета Семерджиева, инж. Силвия Тенева, Йордан Йотов, Костадин Нечев и други. В общообразователното направление отстояват стабилни позиции доказани професионалисти: Калина Николова /математика/, Виолета Тодорова /математика/, Стоянка Стоянова /Български език/, Стойчо Стоянов /Български език/, Цветана Киркова /Български език/, Сийка Хаджийска /Български език/, а също така и по късно дошлите: Анка Николова /физика/, Стоянка Русева /физика/, Ел. Мандулова /Химия/, Ганка Стоилова /биология/, Кристияна Шивачева /математика/, Милчо Сендов, Иванка Чукова, Аргир Тотев – инструктори и други. Учителят по музика Агоп Дайджанян създава училищен духов оркестър. Закупени са инструменти и той отделя много от личното си време за работа с музикалните си ученици, които радват с изпълненията си на всеки училищен празник, както и представят училището на прегледите на маршовата песен. Както говорят фактите, директорът инж. Кузманов до 1980 г. успява да очертае облика на училището, създавайки материалния му фундамент, визирайки образователната му перспектива. Това го превръща в етапен тип директор. Той е човек на делата. Зад тях се крият амбиция, енергия, перфекционизъм и пословичен работохолизъм. Ако инж. Кузманов изгражда материалните темели на училището и образователното му скеле, то духовните му темели се свързват с името на една изключително ярка личност, без която училището не би било това, което е Д. Недялков. Той идва от инспектората по образование, където дълги години е бил регионален методист. Димитър Недялков е зам. директор по учебната част с универсални качества на организатор, ръководител и учител. Той издига на най-високо ниво обучението по общообразователните дисциплини. Със своите насоки, конкретни съвети, индивидуална работа с учители и ученици, открити уроци, множество идеи и други господин Недялков създава в нашето училище изпреварваща методика, която другите училища усвояват години по-късно. Под неговата добра сянка израства „златното поколение“ учители, довели професионализма си в майсторство. От 1980 до 1985 г. директор на училището е инженер Георги Георгиев. От 1985 г. директор става инж. Бисер Иванов. Той приема ръководството на училището, като професионално предизвикателство. Същевременно е и приемник на идеите на инж. Кузманов, както и стила на управление. Инж. Б. Иванов създава първия компютърен кабинет с учителите Ваня Илиева и Катерина Колева. Той дообогатява учебните работилници и изгражда няколко нови специализирани кабинета от 32 до 40 каб. От към северната част на централната сграда са изградени голям и добре оборудван кабинет по БД, барче и складово помещение. През 1985 г. Министерството на образованието прави експеримент с УПК /Учебно промишлен комплекс/, първо с две годишен, а после с едногодишен срок на обучение. Смисълът на този опит е да се преориентират ученици от общообразователните училища към професионалните с цел овладяване на избрана след 11 клас професия от ученика. Нашето училище става притегателен център за учениците от най-добрите пловдивски училища. Те допринасят за повишаване на образователното му ниво и издигане на авторитета му. Директорът инж. Бисер Иванов въвежда заводско /вечерно/ обучение, задочно обучение и две годишно /техникум над средно образование – редовно и задочно обучение/. Паралелките достигат 45-48 ученика. Това не е обикновено училище, а ковачница на кадри. Идва нова вълна учители, ново поколение професионалисти: инж. Теодора Златанова, инж. Спаска Дочевска, инж. Ненко Калайджиев, Видка Делчева, Дора Филева, Виолета Тодорова, Светла Панайотова, Дора Станкова, Димитър Чолаков, Иван Чолаков, Иван Казанлъклиев, Асен Теофилов, Борис Толев а по-късно и инж. Банкова, инж. Мими Теофилова, Николай Балтов, Иван Банков. Те са добре посрещнати и бързо приобщени благодарение на добрия емоционално-психически климат създаден от вече утвърден и колоритен колектив. Разгръща се широка извънкласна /кръжочна/ дейност по основните професионални и общообразователни дисциплини. Тогавашните празници на ТНТМ се превръщат в най-очакваните от училището сбития. Правят се състезания, четат се научни разработки, канят се интересни лектори от университета и научни институти, правят се демонстрации на съвместни проекти и т.н. Училището се отваря за контакти с други училища от страната – Русе, Горна Оряховица, Казанлък. Посреща гости от там, обменя опит, съизмерва постигнатото от другите. Ежегодно се провеждат състезания по математика и история с транспортното училище в Казанлък. През април 1990 г. инж. Кузман Кузманов се завръща като Директор. Той включва училището към ТЕЦ, прави цялостна профилактика на ел. мрежата, построява нова складова база и нова гаражна площадка за 16 броя ГАЗ-53 и 12 броя леки автомобили. Въвеждат се нови паралелки в Авто-  и  ЖП-  направленията и „Експлоатация на автомобилния транспорт”, а по-късно и „Управление на автомобилния транспорт“. Училището се разраства. Идват и нови, отлично подготвени учители по теория, практика, кормуване – Хр. Синекчийски, Др. Колев, Георги Кръстев, Цонка Точева, инж. Мария Високалийска. От 1993 г., в чест на 25 години от създаването, със заповед на МОН, училището придобива статут на техникум.                                                                                                                           През 1998 г. Директор на училището става инж. Силвия Тенева, която подменя учебните автомобили с нови, осъвременява материалната база и осъществява първият прием след 7 клас през учебната 2001/2002г.                                                                                                                                 От 2002г. Директор на училището става инж. Груди Марков, който създава 4 новооборудвани зали, 5 езикови кабинета и извършва ремонт на физкултурния салон. От 2005 г. до 2017 г. Директор на ПГТ ”Гоце Делчев” е инж. Теодора Златанова, която прави ремонт на парната инсталация, компютъризира работилниците; закупени са 5 нови автомобила VW, създадени са условия за работа по различни европейски проекти – „Успех”, „Училищни практики”, „Учебно-тренировъчни фирми”, „Еразъм+“. От 2017г. до 2018г. временно изпълняващ длъжността Директор е инж. Нина Божилова. През годината се организираха редица мероприятия по отбелязване на 50-годишнината на гимназията. В навечерието на 24 май в училище се проведе среща на поколенията. На нея бяха покатети и присъстваха всички бивши и пенсионирани Директори и учители. В проекта „Твоят час“ се включиханад 200 ученика в 22 групи в дейности за преодоляване на образователни дефицити и дейности по интереси. Модернизира се компютърен кабинет 207, въведе се електронен дневник. Продължи участието в различни европейски проекти . От декември месец 2018г., след проведен конкурс Директор на гимназията е Ваня Парашкевова.